Енциклопения на българския език

езуитщина

[ezuˈitʃtinɐ]

езуитщина значение:

1. (преносно) Лицемерие, лукавство, коварство; умение да се прикриват истинските намерения зад благовидни думи и да се оправдават средствата с целта.
Ударение
езуи'тщина
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-зу-ит-щи-на
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езуитщина

(преносно)
  • Неговата езуитщина пролича, когато се отметна от обещанията си с любезна усмивка.
  • В политиката често се сблъскваме с откровена езуитщина и двойни стандарти.

Антоними на езуитщина

Как се пише езуитщина

Пише се с е в началото и уи по средата (от езуит).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Jesuita
От названието на членовете на католическия орден 'Общество на Исус' (Езуити), известни исторически с казуистика и гъвкав морал, + българската наставка '-щина' за негативни качества.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическа езуитщина
  • проява на езуитщина
езуитщина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник