двуличие

[dvuˈlitʃiɛ]

двуличие значение:

1. (етика) Поведение на човек, който прикрива истинските си мисли и намерения зад престорена доброжелателност; неискреност.

Докладвай грешка в описанието

(етика)

Не мога да понасям неговото двуличие – говори ми едно, а зад гърба ми прави друго.
Двуличието е характерна черта на интригантите.

Първата част на сложната дума се пише дву- (от две, но със съединителна гласна 'у' за двусрични основи или по традиция), а не 'дво-'.

Произход:Български

Оригинална дума:две + лице

Сложна дума, образувана от числителното 'две' (в съединителна форма 'дву-') и съществителното 'лице'. Вероятно калка по гръцки образец (diprosōpia).

Чести словосъчетания: