коварство
[koˈvarstvo]
коварство значение:
1. (пряко) Качество на коварен човек; умение да се прикриват лоши намерения под маската на доброжелателност; лукавство и злонамереност.
2. (преносно) Скрито, неочаквано вредно действие или опасност (често за болест или природно явление).
- Ударение
- кова̀рство
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-вар-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- коварства
Примери за използване на коварство
(пряко)
- Той действаше с невероятно коварство, усмихвайки се на жертвите си.
- Коварството на врага ги изненада в гръб.
(преносно)
- Коварството на тази болест е, че протича без симптоми в началото.
Синоними на коварство
Антоними на коварство
Как се пише коварство
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коваръ
От прилагателното 'коварен'. Коренът е свързан с глагола 'кова' (изковавам). Първоначалното значение е било 'умение', 'майсторство' (на ковача), което по-късно се развива в негативен смисъл – 'кроене на планове', 'хитрост', 'злонамереност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- женско коварство
- проявявам коварство