прямота
[prʲɐmoˈta]
- Ударение
- прямота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пря-мо-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Как се пише прямота
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прям
Субстантивирано съществително от прилагателното 'прям' с наставка '-ота' за абстрактно качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изключителна прямота
- войнишка прямота