Енциклопения на българския език

лицемерие

[litsɛˈmɛriɛ]

лицемерие значение:

1. (етика) Поведение, при което човек прикрива истинските си мисли и намерения, като демонстрира фалшива добродетелност или загриженост.
Ударение
лицемѐрие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ли-це-ме-ри-е
Род
среден
Мн. число
лицемерия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лицемерие

(етика)
  • Неговото лицемерие отблъсна всичките му приятели.
  • Тя разкритикува политическото лицемерие на управляващите.

Синоними на лицемерие

Антоними на лицемерие

Как се пише лицемерие

Грешни изписвания: лицимерие, лйцемерие, лицемерйе

Сложна дума от лице + меря. Свързващата гласна е е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лицемѣрие
Калка от гръцката дума 'hypokrisis' (актьорска игра). Буквално означава 'мерене на лица', т.е. смяна на маски/лица.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върховно лицемерие
  • скрито лицемерие
лицемерие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник