умник
[ˈumnik]
умник значение:
1. (иронично) Човек, който парадира със знанията си или се прави на много умен, но често върши глупости; всезнайко.
2. (анатомия) Всеки от четирите трети кътника (молара) при човека, които поникват най-късно (обикновено след 18-20 годишна възраст).
3. (пряко) Умен, разумен човек (остаряла или рядка употреба в положителен смисъл).
- Ударение
- у'мник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ум-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- умници
Примери за използване на умник
(иронично)
- Голям умник се извъди, като ни дава съвети, без да разбира от проблема.
- Хайде, умнико, кажи сега как да поправим стореното!
(анатомия)
- Зъболекарят препоръча да извадим долния десен умник, защото растеше накриво.
- Болката от никнещия умник беше непоносима.
(пряко)
- Той беше признат умник сред селяните и всички го търсеха за съвет.
Синоними на умник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
Производна дума от корена 'ум' с наставката за деятел или предмет '-ник'.
Употреба
Фразеологизми:
- растем му умник