Енциклопения на българския език

глупак

[ɡluˈpak]

глупак значение:

1. (пряко) Човек с ограничени умствени способности; неинтелигентен човек.
2. (преносно) Човек, който постъпва наивно или необмислено в конкретна ситуация.
Ударение
глупа̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
глу-пак
Род
мъжки
Мн. число
глупаци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глупак

(пряко)
  • Само пълен глупак би повярвал на тази лъжа.
  • Не бъди глупак, вземи парите!
(преносно)
  • Чувствам се като глупак, че забравих за срещата.

Антоними на глупак

Как се пише глупак

Грешни изписвания: глупаг, глопак, глупък
Думата завършва на 'к'. Проверка чрез формата за множествено число: глупаци (редуване к/ц) или членуваната форма глупакът.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глоупъ
Произлиза от общославянския корен *glupъ (глупав) и наставката за деятел или носител на качество -ак.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен глупак
  • наивен глупак
Фразеологизми:
  • прави се на глупак