Енциклопения на българския език

дуализъм

[dualˈizɐm]

дуализъм значение:

1. (философия) Учение, което приема наличието на две равнопоставени и независими начала (субстанции) в основата на света – обикновено материя и дух.
2. (политика) Управление или система, основана на разделението на властта или територията между два центъра или две нации.
3. (физика) Корпускулярно-вълнов дуализъм: свойството на материята да проявява едновременно вълнови и корпускулярни (на частици) характеристики.
Ударение
дуал'изъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ду-а-ли-зъм
Род
мъжки
Мн. число
дуализми (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дуализъм

(философия)
  • Декарт е известен представител на философския дуализъм.
  • Противопоставянето на добро и зло е вид етически дуализъм.
(политика)
  • Австро-Унгария е исторически пример за политически дуализъм.
(физика)
  • Светлината демонстрира вълново-частичен дуализъм.

Антоними на дуализъм

Как се пише дуализъм

Пише се с 'у' (дуализъм), тъй като коренът е латинското duo (две).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dualis
От латински 'dualis' (двоен), което произлиза от 'duo' (две). Наставката '-изъм' е за учения или системи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • корпускулярно-вълнов дуализъм
  • философски дуализъм
  • религиозен дуализъм
дуализъм : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник