монизъм

[moˈnizɐm]

монизъм значение:

1. (философия) Философско учение, което приема, че в основата на всичко съществуващо стои едно-единствено начало (субстанция) – или само материята (материалистически монизъм), или само духът (идеалистически монизъм).

2. (политика) Принцип на изграждане на организация или държава въз основа на единство и централизация, изключващи автономия на съставните части.

Ударение: монѝзъм
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: мо-ни-зъм
Род: мъжки
Мн. число: монизми

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монизъм

(философия)

Спиноза е един от най-ярките представители на философския монизъм.
Разграничаването между дуализъм и монизъм е фундаментално за метафизиката.

(политика)

Политическият монизъм често води до тоталитарни практики.

Синоними на монизъм

единосъщие, централизъм, унитаризъм

Антоними на монизъм

дуализъм, плурализъм

Как се пише монизъм

Грешни изписвания: мунизъм, монизам, монйзъм

Думата се пише с о в първата сричка и завършва на -ъм (характерно за мъжки род, единствено число на чужди думи с наставка -изъм).

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:monos (μόνος)

Заета чрез западноевропейските езици (немски Monismus, френски monisme). Произлиза от старогръцката дума 'monos', означаваща 'един', 'единствен'.

Употреба

Чести словосъчетания:

материалистически монизъм
идеалистически монизъм
философски монизъм