двувластие
[dvuˈvlastijɛ]
двувластие значение:
1. (политология) Форма на управление или политическа ситуация, при която властта се упражнява едновременно от два независими или противоборстващи си центъра.
- Ударение
- двувла̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-влас-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- двувластия
Примери за използване на двувластие
(политология)
- След революцията в страната се установи период на несигурно двувластие.
- Двувластието между президента и парламента блокира реформите.
Синоними на двувластие
Антоними на двувластие
Как се пише двувластие
Сложните съществителни имена, чиято първа съставка е числително бройно (в случая 'две'), се пишат слято. Съединителната гласна е 'у' (от старата двойствена форма).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + власт
Сложна съставна дума (композит), образувана от числителното 'две' и съществителното 'власт'. Вероятно калка на гръцкото 'diarchia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическо двувластие
- период на двувластие