Енциклопения на българския език

двойственост

[dvojstvɛnost]

двойственост значение:

1. (общо) Наличие на две различни, често противоположни страни, качества или начала в едно и също нещо.
2. (преносно) Лицемерие, двуличие; поведение, при което се демонстрират едни намерения, а се преследват други.
Ударение
дво̀йственост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
двой-стве-ност
Род
женски
Мн. число
двойствености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двойственост

(общо)
  • В характера му се забелязваше странна двойственост – ту беше невероятно щедър, ту крайно пестелив.
(преносно)
  • Политическата двойственост на управляващите разочарова избирателите.

Антоними на двойственост

Как се пише двойственост

Думата се пише с едно н. Тя е образувана от прилагателното двойствен с наставка -ост. Удвояване на н има само при прилагателни в мъжки род, завършващи на -ен, когато е членувана формата (двойствения) или когато коренът завършва на н (ценен -> ценност), но тук коренът не завършва на н.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъва / двой
Произлиза от прилагателното 'двойствен', което се базира на корена за числителното 'две'. Наставката '-ост' се използва за образуване на абстрактни съществителни имена, означаващи качество или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вълново-корпускулярна двойственост
  • двойственост на характера
  • проявявам двойственост
двойственост : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник