централизъм
[t͡sɛntraˈlizɐm]
централизъм значение:
1. (политика) Система на управление, при която властта и вземането на решения са съсредоточени в един висш ръководен орган или център, за сметка на местното самоуправление.
- Ударение
- централѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цен-тра-ли-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на централизъм
(политика)
- Прекомерният централизъм забавя развитието на регионите.
- Държавата премина от строг централизъм към децентрализация.
Синоними на централизъм
Антоними на централизъм
Как се пише централизъм
Думата завършва на '-изъм', характерна наставка за абстрактни съществителни и течения.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:centralisme
От латинското 'centralis' (централен). Заето през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- демократически централизъм
- бюрократичен централизъм
- строг централизъм