достолепие
[dos.to.ˈlɛ.pi.e]
достолепие значение:
1. (Общо) Внушителен външен вид и поведение, които излъчват спокойствие, мъдрост и предизвикват уважение и почит; величественост.
- Ударение
- достолѐпие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дос-то-ле-пи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на достолепие
(Общо)
- Старецът пристъпваше с невероятно достолепие, подпирайки се на бастуна си.
- Сградата на парламента се издигаше с цялото си архитектурно достолепие.
Синоними на достолепие
Антоними на достолепие
Как се пише достолепие
Думата е сложна съставна. Първата част досто- се пише с две о. Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Църковнославянски
Оригинална дума:достолѣпиѥ
Сложна дума, съставена от „досто“ (достоен) и „лепие“ (от старобълг. лѣпъ – красив, подобаващ). Буквално означава „достойна красота“ или „подобаващо благоприличие“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческо достолепие
- патриархално достолепие
- излъчвам достолепие