благолепие

[bɫɐɡoˈlɛpiɛ]

благолепие значение:

1. (книжовно) Външна красота, съчетана с достойнство, величие и тържественост; внушителен и почтен вид.

Ударение: благолѐпие
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: бла-го-ле-пи-е
Род: среден
Мн. число: благолепия (рядко)

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благолепие

(книжовно)

Храмът сияеше в цялото си благолепие по време на празника.
Старецът имаше лице, изпълнено с библейско благолепие.

Синоними на благолепие

великолепие, величие, красота, достолепие

Антоними на благолепие

грозота, низост, безобразие

Как се пише благолепие

Грешни изписвания: благолепийе, блоголепие, блъголепие, благулепие, благолепйе

Думата е слята, съставена от две основи с променлива гласна о (благ-о-лепие). Завършва на -ие.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:благолѣпиѥ

Сложна дума, съставена от основите 'благо' (добро) и 'лепо' (красиво), вероятно калка на гръцкото 'euprepeia' (εὐπρέπεια). Първоначално църковнославянски термин.

Употреба

Чести словосъчетания:

църковно благолепие
старческо благолепие
сияя в благолепие