внушителност
[vnuˈʃitɛlnost]
внушителност значение:
1. (пряко) Качество на обект, личност или явление да предизвиква силно впечатление, респект или уважение чрез своите размери, вид или поведение.
- Ударение
- внушѝтелност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-ши-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- внушителности
Примери за използване на внушителност
(пряко)
- Сградата на парламента се отличаваше със своята архитектурна внушителност.
- Внушителността на гласа му накара залата да замлъкне.
Синоними на внушителност
Антоними на внушителност
Как се пише внушителност
Думата е съществително име от женски род, завършващо на съгласна. Членува се с -та (внушителността), като се получава удвояване на съгласната т.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внушителен
Произлиза от прилагателното „внушителен“, което е дериват на глагола „внуша“ (от старобългарски вънѫшити – вкарвам в ушите, съобщавам). Суфиксът „-ост“ образува отвлечено съществително име за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архитектурна внушителност
- физическа внушителност
Популярни търсения и запитвания за внушителност
какво е внушителност, внушителност или внушителноста, внушителност или вношителност, внушителност или внушйтелност, внушителност или внушителнуст, внушителноста или вношителност, внушителноста или внушйтелност, внушителноста или внушителнуст, вношителност или внушйтелност, вношителност или внушителнуст, внушйтелност или внушителнуст