рожба
[ˈrɔʒbɐ]
рожба значение:
1. (пряко) Собствено дете; чедо (обикновено с емоционален оттенък на обич).
2. (преносно) Резултат, плод на някаква дейност, епоха или среда.
- Ударение
- ро̀жба
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- рож-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- рожби
Примери за използване на рожба
(пряко)
- Тя прегърна своята скъпа рожба.
- Дълги години чакаха да си имат рожба.
(преносно)
- Тази книга е рожба на дългогодишен труд.
- Той е рожба на своето време.
Антоними на рожба
Как се пише рожба
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:родъ
Произлиза от праславянския корен *rod-j- (раждам), с преход на 'дж' в 'ж' в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свидна рожба
- първа рожба
- мъжка рожба