Енциклопения на българския език

дуалност

[duˈaɫnost]

дуалност значение:

1. (общо) Наличие на две различни, често противоположни, същности или аспекта в едно цяло; двойственост.
2. (физика) Свойството на материята да проявява едновременно вълнови и корпускулярни характеристики (корпускулярно-вълнов дуализъм).
Ударение
дуа̀лност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ду-ал-ност
Род
женски
Мн. число
дуалности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дуалност

(общо)
  • Философията разглежда дуалността на човешката природа – добро и зло.
  • В този роман има интересна дуалност на характерите.
(физика)
  • Експериментът потвърждава вълновата дуалност на светлината.

Антоними на дуалност

Как се пише дуалност

Грешни изписвания: доалност, дуълност, дуалнуст
Пише се с у (от duo).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dualis
От латинското 'dualis' (двоен), производно на 'duo' (две).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вълново-частична дуалност
  • дуалност на личността
дуалност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник