Енциклопения на българския език

галеник

[ˈɡalɛnik]

галеник значение:

1. (Пряко) Дете или човек, който е прекалено обгрижван, глезен и обичан; любимец в семейството.
2. (Преносно) Човек, който се радва на особено благоразположение от страна на висшестоящи или на съдбата; късметлия.
Ударение
га̀леник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
га-ле-ник
Род
мъжки
Мн. число
галеници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на галеник

(Пряко)
  • Като най-малък син, той беше галеникът на майка си.
  • Галениците често израстват с усещане, че всичко им е позволено.
(Преносно)
  • Всички го смятаха за галеник на съдбата, защото успяваше във всичко без усилия.
  • Той е галеник на властта и получава най-добрите постове.

Как се пише галеник

Грешни изписвания: галянник, гъленик, галенйк

Думата се пише с е (галеник), тъй като произлиза от страдателното причастие или формата на глагола 'галя' (гален).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:галя
Произлиза от глагола „галя“ + наставка „-ник“. Първоначалното значение е свързано с дете или човек, който е често гален и обгрижван.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • галеник на съдбата
  • мамин галеник