избраник
[izˈbranik]
избраник значение:
1. (общо) Лице, което е посочено чрез избор за някаква длъжност или почетно звание; депутат, делегат.
2. (поетично/разговорно) Любим мъж, съпруг или годеник (този, когото сърцето е избрало).
- Ударение
- избра'ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-бра-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- избраници
Примери за използване на избраник
(общо)
- Народният избраник се срещна с гласоподавателите си.
- В залата присъстваха всички общински избраници.
(поетично/разговорно)
- Тя най-после представи своя избраник на родителите си.
- Сърцето ѝ вече си имаше избраник.
Как се пише избраник
Грешни изписвания: избранник
Думата се пише с едно 'н', тъй като наставката е '-ник', добавена към основата на миналото страдателно причастие 'избран' (където двойното 'н' не се запазва при словообразуване на съществителни с тази наставка, за разлика от 'странник').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:избирати
Произлиза от глагола 'избирам'. Коренът е славянски, свързан с идеята за вземане, отделяне на нещо предпочитано.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен избраник
- сърдечен избраник
- божи избраник