Енциклопения на българския език

въобразяване

[vɐobrɐˈzʲavanɛ]

въобразяване значение:

1. (психология) Процес на създаване на мислени образи, фантазиране или приемане на нещо нереално за действително.
2. (разговорно) Неоснователно приписване на качества на самия себе си; проява на високомерие и надменност.
Ударение
въобразя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въ-об-ра-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въобразяване

(психология)
  • Това беше просто въобразяване на опасност, която не съществуваше.
(разговорно)
  • Неговото въобразяване, че е най-добрият, дразнеше всички.
  • Спри с това въобразяване и слез на земята.

Антоними на въобразяване

Как се пише въобразяване

Пише се с ъ в представката (въ-) и двойно гласна ъ-о (въобразявам). Звукът /з/ се запазва пред /я/.

Етимология

Произход:Старобългарски / Църковнославянски
Оригинална дума:образ
Калка (буквален превод по състав) на гръцка или латинска дума. Състои се от представка 'въ-' (в) и корен 'образ' (вид, форма), означаващо 'създаване на образ вътре в съзнанието'.