Енциклопения на българския език

бълнуване

[bɤlˈnuvanɛ]
Ударение
бълну̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бъл-ну-ва-не
Род
среден
Мн. число
бълнувания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише бълнуване

Пише се с ъ в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блъня
Свързано със старобългарския корен за блуждая, говоря несвързано.