надменност
[nɐdˈmɛnnost]
надменност значение:
1. (пряко) Качество на човек, който се държи високомерно, пренебрежително към другите и демонстрира превъзходство.
- Ударение
- надмѐнност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- над-мен-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на надменност
(пряко)
- Неговата надменност отблъсна всичките му приятели.
- Тя отговори с присъщата си ледена надменност.
Синоними на надменност
Как се пише надменност
Грешни изписвания: надменост
Съществителни, образувани от прилагателни, завършващи на -нен (надменен), се пише с двойно нн в наставката (надменност).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:надъ + мьнити
Произлиза от старобългарската конструкция, означаваща 'мисля се за нещо повече от другите'. Свързано с глагола 'мня' (мисля, считам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам надменност
- скрита надменност
- аристократична надменност