Енциклопения на българския език

скромност

[ˈskrɔmnost]

скромност значение:

1. (етика) Качество на човек, който не изтъква своите достойнства, заслуги или възможности; липса на високомерие и суетност.
2. (преносно) Умереност, ограниченост по отношение на размери, богатство или разкош.
Ударение
скро̀мност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скром-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скромност

(етика)
  • Нейната скромност я правеше още по-очарователна.
  • Излишната скромност понякога пречи на кариерата.
(преносно)
  • Обстановката в дома му се отличаваше със скромност.
  • Скромност на доходите.

Как се пише скромност

Грешни изписвания: скромнос, скрумност, скромнуст
Думата се пише с 'о' в корена. Може да се провери с думата 'скромен'. Завършва на наставката -ост.

Етимология

Произход:Полски/Чешки
Оригинална дума:skromny
Вероятен заемка през руски от полски *skromny*, което се свързва със старославянското *кромѣ* (край, граница). Първоначалното значение е 'сдържан в граници', 'умерен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фалшива скромност
  • пословична скромност
Фразеологизми:
  • Скромността краси човека
скромност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник