Енциклопения на българския език

фея

[ˈfɛjɐ]

фея значение:

1. (митология) Свръхестествено женско същество от фолклора и приказките, обикновено изобразявано като красива девойка с крила, която прави вълшебства.
2. (преносно) Очарователна, пленителна жена или такава, която носи щастие и помага като с магия.
Ударение
фе́я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фе-я
Род
женски
Мн. число
феи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фея

(митология)
  • Добрата фея превърна тиквата в каляска.
(преносно)
  • Тя се появи на бала, красива като фея.

Синоними на фея

Антоними на фея

Как се пише фея

Грешни изписвания: феия
В множествено число завършва на : феи (не фей).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:fée
От френското fée, което произлиза от латинското fata (богини на съдбата), свързано с fatum (съдба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фея на зъбчетата
  • кръстница фея

Популярни търсения и запитвания за фея

фея : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник