Енциклопения на българския език

издигане

[izˈdiɡɐnɛ]

издигане значение:

1. (пряко) Преместване на обект от по-ниско към по-високо място; извисяване.
2. (преносно) Повишаване в ранг, длъжност или обществен статус; напредък в кариерата.
3. (строителство) Построяване на сграда или съоръжение.
Ударение
издѝгане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ди-га-не
Род
среден
Мн. число
издигания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на издигане

(пряко)
  • Наблюдавахме бавното издигане на балона в небето.
  • Издигането на тежести изисква правилна техника.
(преносно)
  • Бързото му издигане в йерархията изненада колегите.
  • Това събитие спомогна за издигане на авторитета на страната.
(строителство)
  • Предстои издигане на паметник на площада.

Как се пише издигане

Думата завършва на -не, характерно за отглаголните съществителни имена в среден род. Пише се със з пред звучната съгласна д (представка из-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:двизати
Отглаголно съществително от 'издигам'. Представка 'из-' (движение навън/нагоре) + корен, сродни със старобългарското 'двизати' (движа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • издигане на знамето
  • издигане в култ
  • издигане на кандидатура
Фразеологизми:
  • издигане в очите на някого