Енциклопения на българския език

възхвалител

[vɐzhvɐˈlitel]

възхвалител значение:

1. (книжовно) Лице, което възхвалява, прославя или пише похвали за някого или нещо; панегирист.
Ударение
възхвалѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-хва-ли-тел
Род
мъжки
Мн. число
възхвалители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възхвалител

(книжовно)
  • Той беше известен като най-големия възхвалител на новия режим.
  • Авторът не искаше да бъде просто сляп възхвалител на миналото.

Синоними на възхвалител

Антоними на възхвалител

Как се пише възхвалител

Префиксът е въз- (пред звучна съгласна или гласна, но в случая пред 'х' се запазва по морфологичен принцип, макар фонетично да се обеззвучава).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възхваля
Дериват от глагола 'възхваля' (хваля силно, прославям) и наставката за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ревностен възхвалител
  • платен възхвалител