хвалител
[xvaˈlitɛl]
хвалител значение:
1. (книжовно) Човек, който изказва похвали, възхвалява някого или нещо (често се използва с лек нюанс на прекаленост или ласкателство).
- Ударение
- хвалѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хва-ли-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хвалители
Примери за използване на хвалител
(книжовно)
- Той беше голям хвалител на новия режим.
- Около царя се бяха събрали множество хвалители и ласкатели.
Синоними на хвалител
Как се пише хвалител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хваля
Производна дума от глагола 'хваля' със суфикса за деятел '-тел'.