Енциклопения на българския език

критик

[kriˈtik]

критик значение:

1. (изкуство) Специалист, който анализира и оценява произведения на литературата, изкуството или науката; рецензент.
2. (общо) Човек, който подлага на обсъждане, преценка и посочване на недостатъците в нечии действия или работа.
Ударение
критѝк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кри-тик
Род
мъжки
Мн. число
критици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на критик

(изкуство)
  • Филмовият критик написа възторжена рецензия за новата лента.
  • Той е известен литературен критик и есеист.
(общо)
  • Той винаги е бил най-строгият критик на собствената си работа.
  • Политическите критици на правителството поискаха оставка.

Антоними на критик

Как се пише критик

Грешни изписвания: кретик, крйтик, критйк

Множественото число е критици (смяна на к с ц). Думата се пише с две и.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kritikós
От старогръцката дума *kritikós* (способност за разграничаване, съдене), свързана с *krinō* (съдя, решавам). В българския влиза чрез западноевропейски езици или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • литературен критик
  • музикален критик
  • строг критик