апологет
[ɐpoɫoˈɡɛt]
апологет значение:
1. (Книжовен език) Лице, което ревностно, пристрастно и убедено защитава и възхвалява някаква идея, учение, обществена система или личност, често чрез писмени или устни изказвания.
2. (Религия/История) Раннохристиянски писател от II–III в., който защитава християнската вяра и догми срещу критиките на езическата философия и държава.
- Ударение
- апологе'т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-ло-гет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- апологети
Примери за използване на апологет
(Книжовен език)
- Той се превърна в основен апологет на пазарните реформи.
- Като апологет на модернизма, критикът отхвърляше класическите форми.
(Религия/История)
- Юстин Философ е един от най-известните ранни апологети на църквата.
Синоними на апологет
Как се пише апологет
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀπολογητής (apologētēs)
Заета чрез френски (apologète) или руски (апологет). Произлиза от старогръцката дума ἀπολογητής, означаваща 'защитник', от глагола ἀπολογέομαι ('защитавам се, говоря в защита'). Първоначално терминът се е използвал за раннохристиянските писатели, защитаващи християнството от езичниците.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ревностен апологет
- апологет на режима
- главен апологет