Енциклопения на българския език

възобновяване

[vɐzobnoˈvʲavanɛ]
Ударение
възобновя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въ-зоб-но-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
възобновявания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише възобновяване

Думата се пише с двойно н само в производни прилагателни (напр. възобновенни - рядко), но в съществителното се следва корена на глагола.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нов
Отглаголно съществително от глагола 'възобновявам'. Морфологичен строеж: въз- (представка) + об- (представка) + нов (корен) + -ява (суфикс) + -не (окончание за същ. име).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възобновяване на дейността
  • възобновяване на делото
  • възобновяване на договора