Енциклопения на българския език

възкресение

[vɐzkrɛˈsɛniɛ]

възкресение значение:

1. (религия) В християнското учение: връщане към живот след смъртта; победа над смъртта (най-често се отнася за Исус Христос).
2. (преносно) Нов подем, възраждане или обновяване на нещо забравено или загиващо.
Ударение
възкресѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-кре-се-ни-е
Род
среден
Мн. число
възкресения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възкресение

(религия)
  • Вярващите празнуват Възкресение Христово с тържествена литургия.
  • Иконата изобразява момента на възкресението.
(преносно)
  • Това беше истинско възкресение на старите традиции в селото.
  • Книгата преживя своето литературно възкресение десетилетия по-късно.

Антоними на възкресение

Как се пише възкресение

Думата се пише с ъ в първата сричка (представка въз-). Окончанието е -ие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въскрьсениѥ
Калка от гръцкото 'anástasis'. Образувано от префикса 'въз-' и корена 'кръс-' (съживявам, паля огън), свързан с индоевропейски корени за искра и съживяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Възкресение Христово
  • чудно възкресение
  • ден на възкресение