въздигане
[vɐzˈdiɡɐnɛ]
въздигане значение:
1. (пряко) Действието по повдигане или издигане на нещо нагоре.
2. (преносно) Повишаване в ранг, статус или авторитет; придобиване на по-високо обществено положение.
3. (духовност) Процес на морално или духовно усъвършенстване.
- Ударение
- въздѝгане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ди-га-не
- Род
- среден
- Мн. число
- въздигания
Примери за използване на въздигане
(пряко)
- Въздигането на тежките камъни за пирамидите е изисквало огромни усилия.
(преносно)
- Бързото му въздигане в йерархията на фирмата изненада всички.
- Този период бележи икономическото и културно въздигане на нацията.
(духовност)
- Изкуството допринася за нравственото въздигане на човека.
Синоними на въздигане
Антоними на въздигане
Как се пише въздигане
Пише се с представа въз- (не ваз-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въздигам
Отлагателно съществително от глагола 'въздигам'. Представка 'въз-' (движение нагоре) + корен 'дигам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовно въздигане
- национално въздигане