Енциклопения на българския език

повдигане

[povˈdiɡɐnɛ]

повдигане значение:

1. (Общо) Действието по преместване на нещо или някого от по-ниско на по-високо място.
2. (Преносно) Подобряване на настроение, дух или самочувствие.
Ударение
повдѝгане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пов-ди-га-не
Род
среден
Мн. число
повдигания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повдигане

(Общо)
  • Повдигането на тежки предмети трябва да става с изправен гръб.
  • Уред за повдигане на товари.
(Преносно)
  • Новината допринесе за повдигане на бойния дух.
  • Повдигане на самочувствието.

Антоними на повдигане

Как се пише повдигане

Грешни изписвания: повдигъне, пувдигане, повдйгане
Думата започва с представка по-, а коренът е вдиг.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:повдигам
Отглаголно съществително име от 'повдигам' (по- + вдигам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • повдигане на рамене
  • повдигане на обвинение
  • повдигане на духа