Енциклопения на българския език

екзалтация

[ɛɡzɐlˈtat͡sijɐ]

екзалтация значение:

1. (психология) Състояние на силна, често преувеличена възбуда, въодушевление или възторг.
2. (медицина) Патологично повишено настроение и двигателна активност.
Ударение
екзалта̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ек-зал-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
екзалтации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екзалтация

(психология)
  • Публиката изпадна в екзалтация след изпълнението на певицата.
  • Религиозната екзалтация понякога води до ирационални действия.
(медицина)
  • Пациентът проявява признаци на маниакална екзалтация.

Антоними на екзалтация

Как се пише екзалтация

Думата се пише с кз (звучи като 'гз' при изговор поради озвучаване, но се пази оригиналният корен ex-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:exaltatio
Заемка от латински език чрез западноевропейските езици. Latin *exaltatio* идва от *exaltare* (издигам, възхвалявам), където *altus* означава 'висок'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозна екзалтация
  • изпадам в екзалтация
  • обща екзалтация
екзалтация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник