владетелка
[vlaˈdɛtɛlkɐ]
владетелка значение:
1. (политика/история) Жена, която притежава върховната власт в държава, княжество или територия; монарх от женски пол.
2. (преносно) Жена, която доминира в дадена сфера или ситуация; господарка на положението.
- Ударение
- владѐтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вла-де-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- владетелки
Примери за използване на владетелка
(политика/история)
- Екатерина Велика е една от най-известните владетелки в историята.
- Тя беше мъдра и справедлива владетелка.
(преносно)
- Тя се държеше като пълновластна владетелка в дома си.
Синоними на владетелка
Как се пише владетелка
Пише се с е във втората и третата сричка. Окончанието е -а (не -ъ).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:владетел
Женски род на думата 'владетел', образуван с наставка '-ка'. Коренът 'влад' е общославянски (власт, владея).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самодържавна владетелка
- върховна владетелка