Енциклопения на българския език

царица

[t͡saˈri.t͡sa]

царица значение:

1. (история) Съпруга на цар или жена владетел, която управлява царство.
2. (преносно) Жена, която превъзхожда всички останали в дадена област или среда; най-хубавата или най-способната.
3. (шахмат) Най-силната фигура в играта на шах, която може да се движи във всички посоки на неограничено разстояние; дама.
4. (зоология) Едра полово развита женска пчела (или мравка), майка на кошера/колонията.
Ударение
цари'ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ца-ри-ца
Род
женски
Мн. число
царици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на царица

(история)
  • Царица Йоанна е съпруга на цар Борис III.
  • В приказките царицата често е описвана като мъдра и красива.
(преносно)
  • Тя беше царица на бала.
  • Тя е царица в кухнята, прави най-вкусните баници.
(шахмат)
  • Жертвах царицата си, за да постигна мат в три хода.
(зоология)
  • Пчелите работнички се грижат всеотдайно за своята царица.

Как се пише царица

Грешни изписвания: царицъ, църица, царйца
Думата завършва на (не на ), както повечето съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣсарица
Женски род на титлата 'цар', която произлиза от латинското 'Caesar' (цезар) през готското 'kaisar'. В старобългарския се развива като 'цѣсаръ' -> 'цар', съответно 'цѣсарица' -> 'царица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • царица на бала
  • ледена царица
  • пчела царица
Фразеологизми:
  • Царицата на науките (математиката)