Енциклопения на българския език

кралица

[krɐˈlit͡sɐ]

кралица значение:

1. (политика/история) Владетелка на кралство или съпруга на крал.
2. (шахмат) Най-силната фигура в шахмата, която може да се движи във всички посоки на неограничено разстояние; дама.
3. (игри) Карта за игра с изображение на жена, по сила между вале и поп (в стандартните тестета); дама.
4. (преносно) Жена, която превъзхожда останалите в дадена сфера или по красота.
Ударение
кралѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кра-ли-ца
Род
женски
Мн. число
кралици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кралица

(политика/история)
  • Кралица Елизабет II беше най-дълго управлявалият монарх във Великобритания.
  • Тя бе коронясана за кралица на пищна церемония.
(шахмат)
  • Жертвах кралицата, за да матирам противника с коня.
(игри)
  • Имам три кралици и две десетки.
(преносно)
  • Тя е безспорната кралица на поп музиката.
  • Избраха я за кралица на красотата.

Как се пише кралица

Грешни изписвания: кралийца, крълица, кралйца
Думата се пише с и, а не с й.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*karlъ
Женски род на „крал“. Думата „крал“ произлиза от името на Карл Велики (Karl der Große) през праславянската форма *karlъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кралица на красотата
  • Снежната кралица
  • кралица майка
Фразеологизми:
  • драма кралица