Енциклопения на българския език

господарка

[ɡospoˈdarkɐ]

господарка значение:

1. (пряко) Женско лице, което притежава собственост, имот или власт над други хора (слуги, подчинени).
2. (преносно) Жената, която доминира в дадена ситуация или разпорежда събитията.
Ударение
господа̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гос-по-дар-ка
Род
женски
Мн. число
господарки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на господарка

(пряко)
  • Тя се държеше като пълна господарка на имението.
  • Новата господарка на къщата промени изцяло подредбата.
(преносно)
  • Съдбата е жестока господарка.
  • Тя стана господарка на положението само с един поглед.

Антоними на господарка

Как се пише господарка

Думата се пише с 'о' в първата сричка (неударено 'о'), което се проверява с думата 'господ'. Втората гласна също е 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:господар
Женски род на съществителното 'господар', произлизащо от старобългарската дума 'господарь', която е калка или сродна с титли за власт и притежание в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна господарка
  • добра господарка
  • господарка на дома