императрица

[impɛrɐˈtritsɐ]

императрица значение:

1. (титла) Жена, която притежава монархическата титла император (самодържица) или е съпруга на император.

Ударение: императрѝца
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: им-пе-рат-ри-ца
Род: женски
Мн. число: императрици

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на императрица

(титла)

Екатерина Велика е най-известната руска императрица.
Императрицата бе посрещната с почести.

Синоними на императрица

царица, владетелка

Как се пише императрица

Грешни изписвания: императриса, ймператрица, имперътрица, императрйца

Думата завършва на -ца по аналогия с българските съществителни за жени (сравни с френското/руско влияние при актриса, но тук формата е утвърдена с 'ц').

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:imperatrix

Заемка от латински (imperatrix - женски род на imperator - повелител, пълководец), вероятно навлязла през руски език.

Употреба

Чести словосъчетания:

руска императрица
византийска императрица
корона на императрица