Енциклопения на българския език

криволича

[krivoˈlit͡ʃɐ]

криволича значение:

1. (пряко) Движа се, като правя завои, извивки; вия се.
Ударение
криволѝча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
кри-во-ли-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на криволича

(пряко)
  • Пътеката криволичеше между дърветата и се губеше в далечината.
  • Реката криволичи през полето.

Синоними на криволича

Антоними на криволича

Как се пише криволича

Грешни изписвания: кривулича, крйволича, криволйча
Свързващата гласна при сложните думи е -о- (крив-о-лича). Глаголът завършва на в 1 л. ед.ч., но е от III спрежение (той криволичи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:крив + лик
Сложна дума от прилагателното 'крив' и съществителното 'лик' (образ, лице, форма) или глаголна наставка. Означава 'правя криви форми'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пътят криволичи
  • реката криволичи