лъкатуша
[ɫɐkɐˈtuʃɐ]
лъкатуша значение:
1. (пряко) За река, път и др. — правя завои, извивки; вия се, криволича.
2. (преносно) Вървя несигурно, олюлявам се, правейки зигзагообразни движения (често за пиян или замаян човек).
- Ударение
- лъкату̀ша
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лъ-ка-ту-ша
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на лъкатуша
(пряко)
- Реката лъкатушеше сред полето, образувайки живописни меандри.
- Пътеката лъкатуши стръмно нагоре към върха.
(преносно)
- Човекът лъкатушеше по тротоара, опитвайки се да запази равновесие.
Синоними на лъкатуша
Антоними на лъкатуша
Как се пише лъкатуша
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫка
Произлиза от съществителното 'лъка' (извивка на река, кривина) с наставка за глагол. Коренът е свързан с 'лък' (извито оръжие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- реката лъкатуши
- пътят лъкатуши