Енциклопения на българския език

имение

[iˈmɛniɛ]

имение значение:

1. (пряко) Голям поземлен имот, обикновено с жилищни и стопански сгради, собственост на богато лице или фамилия.
2. (юридически (остаряло)) Имущество, собственост.
Ударение
има̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ме-ни-е
Род
среден
Мн. число
имения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имение

(пряко)
  • Графът прекарваше летата в своето извънградско имение.
  • Имението разполагаше с обширни лозя и конюшня.
(юридически (остаряло))
  • Той завеща цялото си движимо и недвижимо имение на църквата.

Как се пише имение

Грешни изписвания: имание, ймение, именйе
Думата се изписва с е в корена (имение), за разлика от диалектната или разговорна форма 'имане'. Променливото я не се прилага тук.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѣниѥ
Свързано с глагола 'имам'. В старобългарския език е означавало имущество, собственост изобщо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родово имение
  • селско имение
  • управлен на имение
имение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник