колиба
[koˈlibɐ]
колиба значение:
1. (пряко) Малка, примитивна постройка за временно обитаване, обикновено направена от подръчни материали (дърво, слама, кал).
2. (пряко) Малка дървена къщичка за куче.
- Ударение
- колѝба
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ли-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- колиби
Примери за използване на колиба
(пряко)
- Овчарят се скри от дъжда в старата колиба.
- На самотния остров те си построиха колиба от палмови листа.
(пряко)
- Кучето спеше спокойно в своята колиба на двора.
Как се пише колиба
Грешни изписвания: кулиба
Думата се пише с о в първата сричка. Това може да се провери в речника, тъй като е дума от чужд произход.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kalybe
Заета от гръцката дума καλύβη (kalýbē), означаваща покрив, хижа, палатка. Думата е навлязла в българския език отдавна и е широко разпространена в балканските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кучешка колиба
- сламена колиба
- овчарска колиба