юда
[ˈjudɐ]
юда значение:
1. (библейско) Името на апостола, предал Исус Христос (пише се с главна буква).
2. (преносно) Човек, който извършва подло предателство; изменник, предател.
3. (фолклор) В българските народни песни: митично същество, самодива (юда самодива).
- Ударение
- ю̀да
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ю-да
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юди
Примери за използване на юда
(библейско)
- Целувката на Юда е символ на предателство.
(преносно)
- Не му вярвай, той е истински юда!
- Оказа се юда спрямо собствения си народ.
(фолклор)
- Юда самодива е отвлякла овчаря.
Синоними на юда
Как се пише юда
Когато се използва като нарицателно за предател, се пише с малка буква. Като собствено име – с главна.
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:Yehudah
Собственото име на Юда Искариотски, един от дванадесетте апостоли, предал Исус Христос. Името става нарицателно.
Употреба
Фразеологизми:
- Юдова целувка