Енциклопения на българския език

бумтене

[bumˈtɛnɛ]

бумтене значение:

1. (пряко) Издаване на глух, равномерен и силен звук (обикновено от огън, машина или удар).
2. (медицина) Силно и отчетливо усещане на пулса или сърцебиенето (в ушите или гърдите).
Ударение
бумте'не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бум-те-не
Род
среден
Мн. число
бумтения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бумтене

(пряко)
  • Чуваше се уютното бумтене на печката в ъгъла.
  • Бумтенето на мотора ставаше все по-силно.
(медицина)
  • Пациентът се оплаква от бумтене в ушите при високо кръвно налягане.

Синоними на бумтене

Антоними на бумтене

Как се пише бумтене

Грешни изписвания: бумтени, бомтене
Пише се с у (бум) и завършва на -ене (бумтене).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бум
Звукоподражателна дума, произлизаща от междуметието 'бум', имитиращо тъп звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бумтене на огън
  • бумтене в ушите
бумтене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник