туптене

[tupˈtɛnɛ]

туптене значение:

1. (Физиология / Общо) Ритмично движение или издаване на глух звук, характерно за сърцето, пулса или друг вибриращ обект.

Ударение: туптѐне
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: туп-те-не
Род: среден
Мн. число: туптения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на туптене

(Физиология / Общо)

Силното туптене на сърцето му издаваше вълнението.
Чуваше се монотонното туптене на машината в съседната стая.

Синоними на туптене

биене, пулсиране, тупканe, тръпнене

Как се пише туптене

Грешни изписвания: туптене, туптяне, топтене

Думата завършва на -ене, тъй като произлиза от глагол от II спрежение (туптя -> туптиш -> туптене), въпреки че в разговорната реч понякога се бърка с ятовото правило.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:туп

Отглаголно съществително от 'туптя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея) – 'туп', имитиращ звук от удар.

Употреба

Чести словосъчетания:

туптене на сърцето
ускорено туптене
глухо туптене