боботене
[boˈbɔtɛnɛ]
боботене значение:
1. (пряко) Издаване на силен, глух и монотонен шум (напр. от огън, гръм, двигател или силен вятър).
2. (разговорно) Говорене с нисък, басов и неясен глас; мърморене.
- Ударение
- бобо'тене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-бо-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- боботения
Примери за използване на боботене
(пряко)
- От камината се чуваше уютното боботене на буйния огън.
- Боботенето на тежките камиони разтърсваше прозорците.
(разговорно)
- Старецът продължи своето недоволно боботене под носа си.
- Чу се глухо боботене от съседната стая, сякаш някой се караше.
Как се пише боботене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:боботя
Отглаголно съществително име от глагола 'боботя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ тъп, глух звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо боботене
- боботене на мотор
- боботене на гръмотевици