Енциклопения на българския език

буйствуване

[bujˈstvuvɐnɛ]

буйствуване значение:

1. (пряко) Действието по глагола буйствам; проява на буйност, необузданост, извършване на безредици или насилия.
Ударение
бу'йствуване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
буй-ству-ва-не
Род
среден
Мн. число
буйствувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на буйствуване

(пряко)
  • Пиянското буйствуване в заведението доведе до намесата на полицията.
  • Буйствуването на природните стихии бе ужасяващо.

Синоними на буйствуване

Антоними на буйствуване

Как се пише буйствуване

Думата се пише с й след гласната у. Наставката е -ствувам (или по-новата форма -ствам), като при отглаголните съществителни се запазва коренната гласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:буи (buj)
Произлиза от старобългарския корен 'буи' (диву, силен, буен), комбиниран с глаголната наставка '-ствувам' и окончанието за отглаголни съществителни '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нощно буйствуване
  • хулиганско буйствуване
  • буйствуване на ветровете