Енциклопения на българския език

лудуване

[luduˈvanɛ]

лудуване значение:

1. (поведение) Буйно, неудържимо играене; извършване на пакости и веселие (обикновено за деца или млади хора).
2. (преносно) Водене на безразборен, разгулен живот; ходене по развлечения.
Ударение
луду'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лу-ду-ва-не
Род
среден
Мн. число
лудувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лудуване

(поведение)
  • Децата бяха изморени от целодневното лудуване на двора.
  • Спряха музиката и лудуването приключи.
(преносно)
  • След години на лудуване по баровете, той реши да се задоми.
  • Младостта е време за учене, но и за малко лудуване.

Антоними на лудуване

Как се пише лудуване

Грешни изписвания: лодуване, лудоване, лудувъне
Коренът е 'луд', пише се с 'у'. Суфиксът е '-уване'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ludъ
От праславянския корен *ludъ (глупав, безумен). В съвременния език е отглаголно съществително от 'лудувам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детско лудуване
  • нощно лудуване