бръмча
[brəmˈt͡ʃa]
бръмча значение:
1. (пряко) Издавам еднотонен, нисък и продължителен звук (за насекоми, машини, уреди).
2. (преносно) Говоря тихо, неясно или недоволно; мърморя.
- Ударение
- бръмч'а
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бръм-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на бръмча
(пряко)
- Около лампата бръмчеше голяма муха.
- Хладилникът бръмчи много силно.
(преносно)
- Дядото постоянно бръмчи за нещо под носа си.
Как се пише бръмча
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръм
Звукоподражателен произход. Наподобява звука, издаван от насекоми или мотори.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бръмчи мотор
- бръмчи муха
Фразеологизми:
- бръмчи ми главата